Актът за развитие на облачните технологии и ИИ: какво всъщност се опитва да поправи Европа

Актът за развитие на облачните технологии и изкуствения интелект (Cloud and AI Development Act) е най-ясното досега изражение на това, в какво се е превърнала европейската технологична политика. Това не е закон за защита на потребителите и не е закон за безопасността. Това е индустриална политика, насочена към един-единствен проблем: Европа поддържа по-голямата част от цифровата си икономика върху инфраструктура, която не контролира.

Това е различен вид регулиране от ОРЗД или Акта за изкуствения интелект и ще стигне до вас по различен механизъм. Да разберете кой е механизмът е по-важно от това да четете съображенията.

Проблемът, на който отговаря

Цифрите зад това не се оспорват от никого. По-голямата част от европейските разходи за облачна инфраструктура отиват при неевропейски доставчици. Най-големите модели на ИИ, които използват европейските компании, се обучават и хостват извън Европа. Европейският изчислителен капацитет е малка част от световния.

Цяло десетилетие това се смяташе за пазарен резултат. От 2022 г. насам се третира като стратегическа уязвимост по причини, които нямат нищо общо с технологиите: търговско напрежение, контрол върху износа и откритието, че зависимостта от инфраструктура е лост за натиск.

Актът за развитие на облачните технологии и ИИ е законодателното изражение на тази преоценка. Той стои редом с Плана за действие „Континент на ИИ", инициативата InvestAI, програмата за гигафабрики за ИИ и по-широката програма за конкурентоспособност, произтекла от доклада на Драги.

Какво предвижда предложението

Комисията публикува предложението на 3 юни 2026 г. като COM(2026) 502 заедно с Акт за чиповете 2.0. То е регламент, изграден около три цели и набор от мерки за публичния сектор:

Научни изследвания и иновации. Инициативи за лидерство в облака и ИИ за големи междусекторни проекти, мрежа от центрове за опит и ускоряване в областта на ИИ, изградени върху европейските цифрови иновационни центрове, изчислителен капацитет, разпределян за приоритетни проекти в областта на най-напредналия ИИ, и национална стратегия за облака и ИИ във всяка държава членка в срок от една година след влизането в сила.

Капацитет на центровете за данни. Държавите членки определят зони за ускорено изграждане на центрове за данни с единна информационна точка и по-бързо издаване на разрешения, а Комисията може да определя стратегически проекти за центрове за данни. Заявената цел е капацитетът на центровете за данни в ЕС поне да се утрои до 2030 г., като всяко разрешение за нов център за данни да може да се получи за по-малко от 18 месеца.

Рамка за суверенитет в облака. Четири нива на гаранция на Съюза. Ниво 1 е самооценка; нивата от 2 до 4 се одитират от трети страни. Ниво 3 изисква доставчикът да не е контролиран от трета държава, освен ако Комисията не е признала, че тази държава предлага достатъчни гаранции. Признатите услуги се вписват в централен регистър на ЕС.

Внедряване в публичния сектор. Тук предложението има зъби. Публичните възложители трябва да купуват облачни услуги, признати поне на ниво 1. Когато оценка на риска установи, че дадена дейност допринася за обществения ред (в секторите по NIS2, националната сигурност, отбраната, правосъдието и правоприлагането, наред с други), се допускат само нива 2, 3 или 4. Държавите членки трябва също да прилагат критерии за добавена стойност за Съюза, когато купуват облачни услуги и ИИ, Федерацията EuroCloud позволява на публичните органи да споделят облачни услуги, а публичните органи трябва да насърчават и улесняват използването на софтуер с отворен код пред собственически софтуер.

Малко задължения за частните купувачи. Компаниите в секторите по NIS2 могат доброволно да извършват същата оценка на риска, а Комисията би могла да я направи задължителна за силно критичните сектори с делегиран акт. Според предложението регламентът ще се прилага една година след влизането си в сила, но първо трябва да мине през Парламента и Съвета.

Механизмът, който всъщност ще стигне до вас

Ето какво си струва да се разбере за това досие. Повечето технологични регулации засягат частните компании пряко: обработвате лични данни, следователно ОРЗД се прилага за вас. Актът за развитие на облачните технологии и ИИ е много по-вероятно да засегне повечето компании непряко, чрез обществените поръчки.

Разходите на публичния сектор за технологии в ЕС са огромни. Ако публичните органи в държавите членки са задължени или силно насърчавани да купуват европейски облак, това променя достъпния пазар за всеки доставчик, който продава на публичния сектор, и се спуска надолу по веригата от главните изпълнители към техните подизпълнители.

Моделът е познат от достъпността. Европейският акт за достъпността има преки задължения, но голяма част от работата по достъпността на практика беше задвижена от правилата за обществени поръчки, които изключваха несъответстващите доставчици много преди директивата да започне да се прилага.

Очаквайте същото и тук. Ако продавате софтуер на европейски публични възложители, въпросите къде работи инфраструктурата ви, кой я контролира и дали може да бъде мигрирана ще преминат от въпросника за сигурност в критериите за подбор.

Какво означава това за архитектурата

Инстинктът при четене на политика за суверенитет е или да я пренебрегнете, или да мигрирате панически. Нито едното, нито другото е правилно. Разумното е да се уверите, че на въпроса може да се отговори.

Знайте къде всъщност са данните и изчисленията ви

Звучи тривиално, но не е. В една зряла система честният отговор на въпроса „къде работи това" често включва основен регион, резервен регион, CDN с неясни крайни локации, управлявана база данни, три SaaS зависимости със собствени подизпълнители, доставчик на наблюдаемост и API за ИИ, чието място на извод не е документирано.

Изготвянето на точна карта е първата истинска работа и това е същата карта, която ви трябва за анализа на предаванията на данни по ОРЗД и за въпросите за веригата на доставки по NIS2. Направете я веднъж.

Отделете преносимите части от непреносимите

Почти всяка система има преносимо ядро и набор от зависимости, специфични за доставчика. Преносимото ядро обикновено е приложението. Непреносимите части обикновено са управляваните услуги: собственически бази данни, serverless среди за изпълнение, опашки за съобщения, управление на идентичността и все по-често API на модели.

Не е нужно да ги премахвате. Трябва обаче да знаете кои са, защото този списък е честният отговор на въпроса колко трудна би била една миграция и точно за това всъщност пита въпросникът при обществената поръчка.

Третирайте доставчиците на модели като граница на абстракция

Това е най-новата и най-често пропусканата точка. Приложенията, които извикват директно API на модел на един-единствен доставчик, с разпръснати из кода специфични за него формати на промптовете и обработка на отговорите, са взели решение за зависимост, без да го забележат.

Тънък слой абстракция над извикванията към моделите струва много малко, когато го изграждате, и ви дава възможност да пренасочите заявките към европейски доставчик, към модел с отворени тегла върху европейска инфраструктура или към съвсем друг доставчик. Като се има предвид колко бързо се променя пазарът на модели, това си струва дори само по търговски съображения.

Тествайте изхода, не само го документирайте

Актът за данните вече ви дава право да смените доставчика на облачни услуги, като таксите за смяна изчезват напълно от 12 януари 2027 г. Много малко купувачи използват това право, а още по-малко проверяват дали експортът, на който имат право, действително би възстановил услугата им.

Направете експорта. Опитайте се да го интерпретирате. Разликата между това, което доставчикът казва, че може да се експортира, и това, което реално може да се използва, е мястото, където живее зависимостта от доставчика, и в същото време е честният отговор на въпроса за суверенитета.

Какво не е

Известна здравословна доза скептицизъм е оправдана и е по-добре да гледате трезво сега, отколкото да бъдете изненадани по-късно.

Това не е забрана за американския облак. Нищо в предложението не забранява на частните компании да използват неевропейски доставчици. Механизмът е предимство при обществените поръчки и изграждане на капацитет, а не забрана.

Капацитетът не се появява, защото закон го казва. Европейският облачен капацитет е ограничен, защото изграждането на центрове за данни и обучението на най-напредналите модели изискват много капитал, а Европа доскоро не е влагала капитал в нужния мащаб. Програмите за финансиране, разгледани в нашето ръководство за финансиране на технологии в ЕС, са истинският инструмент тук. Актът е рамката около тях.

Етикетът „суверенен" не е суверенитет. Няколко решения се рекламират като суверенен облак, докато работят с неевропейски технологии по лиценз, с различна степен на оперативна независимост. Отговорът на предложението са нивата на гаранция: контролът от трета държава държи услугата извън ниво 3 и по-високите нива, освен ако Комисията не признае тази държава. Къде точно ще мине границата между нива 2 и 3, ще решат преговорите.

Това е предложение. Вече има текст, но към 10 октомври 2026 г. нито Съветът, нито Парламентът имат позиция по него, а в Парламента досието все още е в комисиите ITRE и IMCO. Нивата на гаранция са частта, която най-вероятно ще се промени. Посоката е последователна в съобщенията на Комисията през последните три години.

Как се свързва с всичко останало

Актът за развитие на облачните технологии и ИИ е част от координиран тласък и ако го четете изолирано, изглежда по-слаб, отколкото е.

Актът за изкуствения интелект урежда как се държат системите с ИИ. Актът за данните атакува договорно зависимостта от облачния доставчик. NIS2 спуска проверките по веригата на доставки надолу към доставчиците. Актът за киберустойчивост въвежда задължения за сигурност на продуктите. InvestAI и програмата за гигафабрики влагат пари в изчислителен капацитет. Актът за развитие на облачните технологии и ИИ добавя слоя на обществените поръчки и суверенитета.

Поотделно всеки от тях изглежда като поредна постепенна тежест. Заедно те описват доста последователен залог: че Европа може да си изгради собствена технологична база чрез регулиране, като съчетае правила за достъп до пазара с публични пари.

Дали този залог ще проработи, е основателен въпрос. Че той се прави, не е.

Какво да направите през следващите дванадесет месеца

Изгответе картата на инфраструктурата. Къде работи всичко, кой го управлява, какъв е договорният път за излизане. Тя има още четири приложения.

Определете зависимостите си, които наистина са непреносими, и оценете честно цената на миграцията, дори никога да не я направите. Това е отговорът на въпроса при обществените поръчки и освен това е просто добра архитектурна хигиена.

Сложете абстракция над доставчиците на модели, ако още не сте. Евтино е сега, скъпо по-късно и е полезно по причини, които нямат нищо общо с политиката.

Ако продавате на европейски публични възложители, преценете кое ниво на гаранция може да достигне услугата ви. Правилата за обществени поръчки в акта са мястото, където изискването за първи път би се появило като критерий за подбор, а предложеният на 9 септември 2026 г. Акт за обществените поръчки добавя отгоре и обща рамка за европейско предпочитание.

Не мигрирайте въз основа на предположения. Преместването на инфраструктура заради предложение, по което още никой не е преговарял, е начинът организациите да похарчат година и голям бюджет за нещо, което накрая се оказва, че не е било задължително.

Помощ

Проектираме и изграждаме облачна инфраструктура, платформи за данни и интеграции с ИИ за компании, които работят в Европа, включително незабележимата работа системата да стане наистина преносима, а не само на хартия.

Ако ви трябва карта на инфраструктурата и зависимостите, тест за излизане от сегашния ви доставчик или слой абстракция над доставчиците на модели, пишете ни на office@c9group.dev. Повече за работата ни с инфраструктура ще намерите на страницата за оптимизация на разходите в AWS, а за европейската ни работа: на страницата за навлизане на пазара в ЕС.

По-широката законодателна картина е описана в нашия преглед на предстоящото цифрово законодателство на ЕС, а парите зад тази програма са описани в нашето ръководство за финансиране на технологии в ЕС.

Ние сме инженери, а не консултанти по публични политики. Това е поглед за целите на планирането върху едно предложение, а не правен съвет.